ОЩЕ ПО ЕДНО

ОЩЕ ПО ЕДНО
Синопсис:

Съществува теория, че трябва да се раждаме с малко количество алкохол в кръвта си и че мъничко опиянение отваря умовете ни за света около нас, намалява нашите проблеми и стимулира творческото ни мислене. Вдъхновени от тази теория, Мартин и трима негови приятели, изтощени гимназиални учители, започват експеримент — да поддържат постоянно ниво на опиянение през целия си работен ден. Щом Чърчил е спечелил Втората световна война в силна алкохолна омая, какво ли биха направили няколко капки за тях и техните ученици? Първите резултати са положителни и малкият проект на учителите се превръща в истинско академично изследване. Както техните часове, така и резултатите от тях продължават да се подобряват и четиримата сякаш заживяват нов живот! С нарастването на единиците алкохол някои от участниците стават все по-добри, а други излизат от релсите. Става все по-ясно, че макар да е възможно алкохолът да е захранил велики постижения в световната история, някои дръзки действия си имат последици.

Фокус върху филма:

Концепцията на филма на Томас Винтерберг ОЩЕ ПО ЕДНО е толкова добра, че човек би искал да е в бара и да пийне по още едно с него и с любимия му сценарист Тобиас Линдхолм (с който заедно създадоха и Комуната от 2016 г., Ловът от 2013 г. и Подводно от 2010 г.), когато им е хрумнала идеята. Или може би по време на весела запивка с момчетата Винтерберг е решил да създаде филм, вдъхновен от странната теория на норвежкия психолог Фин Скордеруд, че човек е роден с 0,05% недостиг на алкохол в кръвта. В такъв случай възниква въпросът: какво би станало с вашето благосъстояние, ако се опитате да се поддържате постоянно пийнал на това перфектно равнище? Дали човек би бил по-щастлив? Кой би могъл да устои на такава прекрасна тъмна сделка, която би могла да се побере на гърба на опаковка цигари? Не и фестивалът в Кан, където ОЩЕ ПО ЕДНО получи официалния знак за подбор, нито European Film Academy (Европейската филмова академия), нито Филмовия фестивал в Торонто, където филмът също участваше в официалния подбор, нито Филмовия фестивал в Сан Себастиан, където филмът вече се конкурира, нито дори датската комисия за подбор за кандидат за Оскар, която го избра да представлява страната в категорията „Най-добър международен филм“.

Когато ви хрумне подобна идея изглежда, че е време да свикате момчетата от старата тайфа. И наистина, каква наздравица вдигат само в този филм старите другари на Винтерберг – Мадс Микелсен, Томас Бо Ларсен, Магнус Миланг и Ларс Ранте! Те играят гимназиални учители в разгара на криза на средната възраст, които искат да си върнат магията у дома и на работното място, а какъв по-добър начин за това от алкохола? Има нещо толкова подривно в това хрумване, че е почти срамно да се признае, че дори и в киното алкохолът се проявява като лекарство за житейските несгоди точно така, както бихме очаквали. В крайна сметка води до махмурлук. От начало изглежда сякаш Винтерберг ще провъзгласи алкохола за универсално лекарство по начин, който би докарал до екстаз героите на „Уитнейл и аз“ (Withnail and I). Дори един нервен ученик е посъветван да удари едно малко, за да се избави от страха си от изпитите – и методът действа. Докато преподава история Мартин (героят на Микелсен) започва да обучава учениците си, че алкохолът е нишката, която свързва великите мъже от миналото. Заради промяната в подхода му децата го възприемат като изиграния от Робин Уилямс Джон Кийтинг. А после идва събуждането с главоболие.

Винтерберг обаче е интелигентен режисьор и е достатъчно разумен да не позволи на една-единствена, пийнала концепция да върти който и да било негов филм. Той използва пиенето като хитрина, за да ни привлече преди да ни разкрие, че филмът носи по-дълбокото послание, че когато животът изглежда безсмислен и скучен, понякога това е резултат от неспособността ни да бъдем честни със себе си. Именно този градус на историята превръща ОЩЕ ПО ЕДНО в разказ, който прославя възхода и упадъка в живота.

За всичко това допринася изумителното изпълнение на главния пияница: Мартин, изигран от Микелсен. Като работи на родния си език за първи път от дълго време, актьорът превъзходно пресъздава човек, потънал в убийствено едноообразие, скука от преподаването и брак в стагнация. Пиенето действа, докато престава да действа, но все пак му дава възможност да стигне до прозрението, че нещо трябва да се промени. И това се случва по впечатляващ начин. Дали животът му ще бъде по-щастлив? Кой знае, но поне вътрешно, а и погледнато отвън, той танцува.

ОЩЕ ПО ЕДНО е съвместна продукция на Дания, Швеция и Нидерландия, реализирана от Zentropa Entertainments, Film i Väst, Zentropa International Sweden, Topkapi Films и Zentropa International Netherlands. Международната му дистрибуция е поверена на TrustNordisk.

Калим Афтаб